Пристигането до селото на Луната!

Кимимаро неуспяваше да подобри техниката си, а това че смениха чучелото с по - слабо още по - раздразни момчето. "Хисори ме подцени като ми смени чучелото. Щях и предишното да счупя, само ми трябваше малко повече тренинг. Е, това, че е по - слабо си има хубава страна - ще го счупя по - бързо." След тези мисли младото шиноби застана срещу новият си "противник", затвори очи и започна бавно да се концентрира. Неискаше да бърза, защото искаше да успее. "Концентриране, оформяне на топка от чакра, силно замахване" - само това му беше в главата. След дълга концентрация, когато реши, че е готов с фокусирането, отвори очи испусна чакра и започна да оформя кълбо от чакра и вятър. След като оформи кълбото замахна много силно с металното ветрило и извика:
Фуутон: Дайтоппааааааааааааааа!!!!!!!!!!!!!!
На "леденото чучело" се появи едва една драскотинка. Това много ядоса Кимимаро, но той си обеща, че няма да спре да се опитва докато не подобри техниката си. Неискаше да става за смях пред другите пясъчни джоунини - сенсеи и АНБУ-та. "Трябва просто да тренирам без да се отказвам. Това е ключът към успеха". Момчето се успокои и застана отново срещу своя "противник" и започна отново бавно да фокусира чакра потока си. Корабът се клатушкаше от вълните и нинджата трябваше да се концентрира повече време. След няколко минутки бавна концентрация, Кимимаро реши, че е готов и отново направи топка от чакра. Грабна здраво ветрилото си и замахна много силно и каза:
Фуутон: Дайтоппаааааааааааааааааа!!!!!!!!!!
Този път техниката направи едва драскотина. "Къде ли бъркам? Може би трябва да се концентрирам повече. Или да изпусна повече чакра. Или да замахвам по - силно? Този път ще пробвам и трите!". Момчето си затвори очите и започна много бавно да се концентрира. След около четири минути мъчително дълга концентрация шинобито отвори очи и изпусна много повече чакра отколкото миналите опити. Оформи чакрата като кълбо и го смеси с вятъра. Хвана много здраво металното си ветрило, вложи малко чакра за да му е по - лесно и замахна колкото можа по - силно като извика:
Фуутон:Дайтооппааааааааааааа!!!!!!!!!
Върху чучелото се появи нещо, което трудно можеше да се нарече драскотинка, но все пак осначаваше някакъв напредък в техниката на Кимимаро. "Да стана по - добре, но в истинска битка няма да имам време за толкова голяма концентрация. Този път ще опитам да я направя колкото мога по - бързо сякаш съм в битка." Момчето застана срещу чучелото и го гледаше сякаш е нинджа от селото на Луната. Младото шиноби отскочи лекичко в страни, за да симулира, че е в битка и без да се концентрира дори за миг замахна с металното ветрило и каза тихо:
Фуутон:Дайтоппаааа!!!
Резултата беше напълно същият като миналият опит. "Но едно чучело е много по - здраво от човешкото тяло" - помисли си момчето - "Което ще рече, че техниката ми би направила много повече върху противник, ако я уцеля де... Но по - добре да си тренирам с дълго концентриране." Момчето застана точно срещу леденото чучело и започна отново бавно, бавно да се концентрира. Знаеше, че ако се сбие с някой няма да има толкова време за концентриране, но затова са тренировките. След три минути много бавна концентрация Кимимаро изпусна повечко чакра и я оформи в формата на топка. Грабна здраво ветрилото си и замахна много силно и извика:
Фуутон:Дайтоппаааааааааааа!!!!!!!
Но ефект почти нямаше. Кимимаро се опита да сдържа гнева си заради неуспеха. На момчето му трябваше просто повече тренировки. Нинджата си каза "Този път ще го направя! Почти сигурен съм!" Фуума започна бавно да извлича чакрата си. Този път щеше да се концентрира повече и да се постарае малко повече. Няколко минути бавно се концентрираше. След четири минути мъчителна концентрация Кимимаро реши, че е достатъчно изпусна чакрата и я оформи в формата на кълбо въздух. Грабна здраво ветрилото си и замахна колкото можа по - силно и извика силно:
Фуутон:Дайтопппааааааааааааааааа!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Задъхан от умора момчето попита Хамани как се е справил...

"ПОЛОВИН ЧАС?!?!? Дали ще ми стигне времето да успея да си подобря техниката? Трябва да побързам, но ако бързам прекалено много няма да се справя. Охх какво да правя? Ще се опитам да не мисля за времето, защото така губя концентрация." - каза си момчето. Кимимаро няма никакво време за губене. След около половин - един час ще са в селото на Луната, а той още не е подобрил техниката си. Трябва да побърза ако иска да успее навреме. Младото шиноби се прави, че не го интересува, че наближават земя. Искаше просто да се концентрира и да успее да подобри техниката си. Той започна да се концентрира и да си повтаря наум "Концентриране, изпускане, оформяне на чакрата, замахване". След като се концентрира около две минути момчето изпусна чакра, започна да я оформя в формата на кълбо, грабна силно металното си ветрило и замахна колкото можа по - силно и извика:
Фууон:Дайтооппаааааааааааааа!!!!!!!!!!!!!
Резултата е напълно същият както по - миналият му опит. Кимимаро стисна лекичко зъби от яд, но се опита да не го видят, че се нервира. Фуума започна да си говори сам - "Спокойно имаш достатъчно време, ще успееш, просто се успокой." Кимимаро отново застана пред леденото чучело и започна отново бавно да се концентрира. Мисълта, че скоро са пристигнали му пречеше, но гледаше да не мисли за това. След бавната концентрация младото шиноби реши, че концентрацията му е достатъчна и изпусна чакрата си. Започна да я оформя като кълбо, смеси я с вятъра и грабна бойното ветрило. Замахна колкото може по - силно и извика:
Фуутон:Дайтопппаааааааааааааа!!!!!!!!
Но резултатът този път не се различаваше дори мъничко от миналия опит. Кимимаро не се отказа. Той си обеща, че няма да се откаже докато не успее да я подобри. Момчето издиша бавно и беше готов да опита още един път. Този път щеше да даде всичко от себе си, за да успее. За пореден път затвори очите и си и този път реши да се концентрира много повече от нормалното. Започна мъчително бавно да се концентрира и след няколко минути изпусна много чакра. Започна бавно да я оформя в формата на кълбо. Гледаше да няма ръбчета, а да е перфектно кълбо. След като я направи грабна ветрилото си и го хвана здраво. Съсредоточи се много и замахна с всичка сила като извика с цяло гърло:
Фуутон:Дайтоппаааааааааааааааааааааа!!!!!!!!!!!!!!!!!
Момчето попита Хамани как беше този път като се надяваше да е успял...

С една широка усмивка Кимимаро каза:
- Благодаря сенсей ^^ ! Отивам да си приготвям чантата.

Фуума отиде до чантата си и прибра вътре всичките си кунаи,шурикени, и малкото експлозивни тага които си беше купил. Поогледа се дали не е забравил нещо и видя ветрилото си подпряно на едната стена. "Леле майко..." Кимимаро сложи бързо ветрилото вътре и отиде до Хамани:
- Сенсей готов съм.

Всички нинджи кимнаха с глава вместо да говорят и се подредиха както им бе казано. Кимимаро застана пред Хамани и се опита да бъде възможно най - тих. Прошепна съвсем тихо, толкова тихо, че се чудеше дали Хамани ще го чуе:
- Сега какво ще правим? - като се надяваше да не е бил много шумен.